Изберете език
Изберете език
Бившият президент на Чили Мишел Бачелет обяви, че се оттегля от надпреварата за следващ генерален секретар на ООН. Решението ѝ идва след третото неофициално гласуване в Съвета за сигурност, при което кандидатурата ѝ получи само един глас „за насърчаване“, 11 гласа „против“ и три неутрални позиции.
Бачелет, която е била два пъти президент на Чили и е бивш върховен комисар на ООН по правата на човека, обяви решението си във видео в социалните мрежи. Тя посочи, че не съжалява за участието си, но смята, че моментът не е подходящ за кандидатурата, която е искала да представи.
Последното неофициално гласуване постави начело бившия вицепрезидент на Коста Рика и настоящ ръководител на UNCTAD Ребека Гринспан с девет гласа „за насърчаване“. След нея е представителката на Гвиана Каролин Родригес-Бъркет с осем. Резултатите обаче не определят окончателно бъдещия генерален секретар.
За да бъде препоръчан от Съвета за сигурност, кандидатът трябва да получи подкрепата на поне девет от 15-те членове и да не бъде блокиран от нито една от петте постоянни държави с право на вето – САЩ, Китай, Русия, Франция и Великобритания. След това кандидатурата се внася за одобрение от Общото събрание на ООН.
Мандатът на настоящия генерален секретар Антониу Гутериш изтича на 31 декември 2026 г., а неговият наследник трябва да встъпи в длъжност на 1 януари 2027 г.
Наследници на жертви на Холокоста са завели два отделни дела в Калифорния с искане за връщане на произведения на изкуството, които според тях са били отнети от нацистите и днес се намират в музеи в Лос Анджелис и Аушвиц, съобщава Associated Press.
Еврейската федерация на Голям Лос Анджелис е подала иск срещу Norton Simon Museum в Пасадена за връщането на диптиха „Адам и Ева“ на Лукас Кранах Стари, датиран от 1530 г. Наследниците твърдят, че творбите са били незаконно отнети по време на нацисткия режим.
В отделен случай дъщерите на Дина Готлибова-Бабит – художничка, оцеляла в Холокоста – настояват за връщането на акварели, които тя е била принудена да рисува в концентрационния лагер Аушвиц за нацисткия лекар Йозеф Менгеле. Творбите в момента се съхраняват в музея на бившия лагер.
И двата музея заявяват, че притежават произведенията законно и възнамеряват да продължат да ги показват. В исковете не е посочена конкретна стойност на оспорваните творби.
Според AP нацисткият режим е конфискувал над 600 000 произведения на изкуството в Европа. Значителна част от тях и до днес са обект на спорове за собственост между музеи, колекционери и наследници на предишните собственици.
Новите искове идват на фона на засилен правен натиск в САЩ за улесняване на претенциите за произведения, заграбени по време на Холокоста, като съдилищата все по-често разглеждат подобни дела десетилетия след края на Втората световна война.
САЩ предупредиха американските граждани в Близкия изток да проявяват повишена предпазливост заради риск от нова ескалация на напрежението в региона. Сходни предупреждения са публикувани от американски дипломатически мисии в Израел и палестинските територии, Ливан, Оман, Бахрейн и Ирак, съобщават регионални медии.
В съобщенията се посочва, че обстановката може да се промени бързо и че са възможни отмяна на полети, затваряне на въздушно пространство и други транспортни затруднения. Американците, които се намират в региона или планират пътуване, са призовани да следят информацията на авиокомпаниите и местните власти.
Предупреждението идва след ново изостряне на ситуацията около Саудитска Арабия и Йемен. В събота хутите заявиха, че са атакували с ракети и дронове „чувствителни обекти“ в Рияд, а саудитските власти съобщиха за прихваната балистична ракета. В близост до международното летище на саудитската столица бяха забелязани пламъци и дим.
Американските власти не са посочили конкретна непосредствена заплаха като причина за актуалното предупреждение. Формулировката е предпазна и отразява повишения риск за сигурността и транспортните връзки в по-широкия регион.
В момента има 2659 гости и няма потребители онлайн