Изберете език
Изберете език
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че очаква войната с Иран скоро да приключи, като свърза края на конфликта и с понижение на цените на бензина в САЩ.
По думите на Тръмп след края на военните действия цените на бензина в САЩ трябва да се върнат към нивата отпреди войната или дори под тях. Той не посочи конкретен срок за прекратяване на конфликта, нито обяви ново договорено примирие.
Изказването идва на фона на продължаващ вече месеци конфликт между САЩ и Иран и сериозни сътресения на енергийните пазари. Reuters съобщава, че войната продължава да оказва натиск върху Вашингтон както във военен, така и в икономически план, а нарушенията на корабоплаването през Ормузкия проток остават един от основните фактори за високите цени на петрола.
Brent приключи търговията в петък около 104,87 USD за барел, а американският WTI – около 100,30 USD. Пазарът остава силно чувствителен към всяка информация за ударите по енергийната инфраструктура, движението през Ормуз и възможни дипломатически инициативи.
Тръмп и по-рано през седмицата заяви, че се надява конфликтът да е близо до своя край. В сряда той каза, че САЩ „се надяват да са към края“ на войната. Паралелно се подготвят разговори между американския президент и лидерите на държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив покрай Общото събрание на ООН в Ню Йорк.
Тези изявления обаче трябва да се разглеждат предпазливо. Reuters отбелязва, че Тръмп многократно е прогнозирал бърз край на войната с Иран от началото на конфликта, докато предишни опити за договаряне на прекратяване на бойните действия не доведоха до трайно уреждане.
Към момента няма потвърдено ново мирно споразумение между Вашингтон и Техеран. Според Reuters преговори между САЩ и Иран не са водени от юни, а редица ключови въпроси – включително бъдещето на иранската ядрена програма, сигурността на корабоплаването през Ормуз и ролята на подкрепяните от Иран групировки в региона – остават нерешени.
Войната има все по-осезаеми последици и за американската икономика. Високите петролни котировки се пренасят върху цените на бензина и дизела, а енергийният фактор се превръща в чувствителна вътрешнополитическа тема преди междинните избори в САЩ през ноември.
На този фон новото изявление на Тръмп е най-вече сигнал за очакванията на Белия дом, а не потвърждение за вече договорен край на войната. Реалното развитие ще зависи от възобновяването на дипломатическите контакти, поведението на Иран и ситуацията около Ормузкия проток.
Русия и Китай ще разширят сътрудничеството си в областта на геологията и използването на природните ресурси, като започнат съвместни проучвания в пограничните райони. Сред основните направления са теренни изследвания, геохимичен анализ, изготвяне на геоложки карти и сравнително проучване на района на Голям Алтай.
Решението следва договореност между заместник-министъра на природните ресурси и екологията на Русия Дмитрий Тетенькин и заместник-министъра на природните ресурси на Китай и президент на Китайската геоложка служба Сюй Дачун. Срещата се проведе по време на международния форум China Mining 2026.
Двете страни ще създадат специална работна група, която да координира проектите в областта на геологията и недроползването. Досега подобни въпроси са били разглеждани основно в рамките на по-широки междуправителствени механизми, докато новият формат ще бъде съсредоточен конкретно върху минерално-суровинната база и геоложките изследвания.
Според руското Министерство на природните ресурси приоритет ще бъде геоложкото изследване на приграничните територии, включително съвместна работа на терен, научен анализ и картографиране. В рамките на проекта се планират и сравнителни проучвания на Голям Алтай, в които освен Русия и Китай ще участват специалисти от Казахстан и Монголия.
Голям Алтай обхваща трансгранични райони на четирите държави и представлява значима зона от гледна точка на геологията и минералните ресурси. Засега обаче руските власти не са обявили конкретни оценки за потенциални нови находища, нито стойност на бъдещи инвестиции. Поради това проектът на този етап трябва да се разглежда като геоложко и научно проучване, а не като вече взето решение за разработване на конкретни мини.
Споразумението е част от по-широкото задълбочаване на руско-китайското сътрудничество в пограничните райони. През юни представители на Москва и Пекин проведоха поредното заседание на съвместната комисия по границата, на което бяха обсъдени управлението на граничните зони, сътрудничеството между контролни органи, граничните пунктове и трансграничните води. Китайското външно министерство тогава съобщи, че страните са постигнали широк консенсус за разширяване на сътрудничеството в пограничните региони.
САЩ са предупредили свои съюзници, че доставките на някои ключови оръжейни системи могат да бъдат забавени с до 5 години, докато Вашингтон възстановява собствените си изчерпани запаси от ракети и боеприпаси. Това съобщава Bloomberg, позовавайки се на американски и европейски представители.
Най-сериозно засегнати могат да бъдат доставките на ракети и системи за противовъздушна и противоракетна отбрана за европейски държави. Според информацията основната причина е голямото количество боеприпаси, използвани от американските въоръжени сили във войната с Иран, което е създало недостиг в стратегически запаси и е разкрило ограничения в производствения капацитет на американската отбранителна индустрия.
Особено показателен е случаят с Германия. Берлин е поискал от Вашингтон да ускори доставките на крилати ракети с голям обсег Tomahawk и наземни пускови установки Typhon. Според източниците на Bloomberg обаче недостигът на Tomahawk означава, че производителят Raytheon, част от RTX, може да не успее да изпълни искането в рамките на следващите 5 години.
Проблеми вече се усещат и в някои източноевропейски държави, които разчитат на американски оръжейни системи. Двама представители, цитирани от Bloomberg, посочват, че забавяния са започнали скоро след началото на конфликта с Иран.
Недостигът може да има пряко отражение и върху Украйна. Киев настоява за допълнителни ракети-прехващачи за системите Patriot преди зимния период, но Пентагонът в момента поставя по-висок приоритет върху възстановяването на собствените си запаси. Темата за противовъздушната отбрана на Украйна се очаква да бъде сред обсъжданите въпроси по време на срещите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк през следващата седмица.
Според оценки по време на конфликта с Иран САЩ са използвали повече от половината от най-модерните си варианти на ракетите Patriot, около една трета от запасите от Tomahawk и близо половината от някои прецизни ракети и прехващачи THAAD. Тези числа са оценки, а не официално публикувана пълна инвентаризация на Пентагона.
Американската отбранителна индустрия вече се опитва да увеличи производството. Lockheed Martin има рамково споразумение за повишаване на годишния капацитет за производство на прехващачи PAC-3 MSE от около 600 до приблизително 2000 годишно, като целта е това ниво да бъде достигнато до края на 2030 г.
RTX също ускорява производството. През август компанията получи седемгодишен договор на стойност 22,9 млрд. долара, който трябва да позволи постепенно увеличаване на производството на Tomahawk до над 1000 ракети годишно. Компанията посочва, че още през първата половина на 2026 г. е доставила три пъти повече Tomahawk спрямо същия период на 2025 г.
Въпреки това увеличаването на производството не може да стане незабавно. Отбранителните компании трябва да разширят заводите си, да увеличат броя на служителите, да осигурят компоненти и да разширят мрежите от доставчици. Именно тези ограничения в производствената верига са една от причините някои поръчки да се измерват вече не в месеци, а в години.
В момента има 1656 гости и няма потребители онлайн