Изберете език
Изберете език
Европейският съюз няма ясно формулиран план как би действал при пряк военен конфликт с Русия. Това заяви бившият гръцки финансов министър и икономист Янис Варуфакис в интервю, цитирано от руски медии. Думите му идват на фона на засилените дебати в Европа за отбранителната готовност, производството на боеприпаси и способността на НАТО да се адаптира към войната с дронове и високотехнологични системи.
Варуфакис поставя въпроса каква е крайната стратегическа цел на Европа при евентуална пряка конфронтация с Москва. В този контекст той използва хипотетичния пример за „превземане на Москва“, за да подчертае тезата си, че ЕС според него не разполага с убедителна военнополитическа стратегия за подобен сценарий. Това е негова оценка, а не официална позиция на ЕС или НАТО.
Той критикува и начина, по който Европа планира дългосрочната подкрепа за Украйна, като се позовава на новия пакет от 90 млрд. EUR и поставя под въпрос доколко подобен модел може да бъде продължаван неограничено. Официалните данни на ЕС показват, че става дума за Ukraine Support Loan в размер на 90 млрд. EUR за 2026 и 2027 г., предназначен за бюджетни и отбранителни нужди на Киев. Около 60 млрд. EUR са предвидени за отбранителна подкрепа, а 30 млрд. EUR - за обща бюджетна помощ.
Твърдението на Варуфакис, че това е „пределът“ на възможностите на ЕС за ново заемно финансиране, не е потвърдено от европейските институции. Съветът на ЕС окончателно одобри правната рамка за заема през април 2026 г., като механизмът е структуриран така, че средствата да бъдат набирани на капиталовите пазари и подкрепени от бюджета на ЕС.
Само ден по-рано Украйна съобщи, че е получила нов транш от 3,3 млрд. EUR по тази схема, който ще бъде използван за критични отбранителни нужди, включително закупуване на ракети и дронове. Това показва, че механизмът вече функционира и не е само политическо обещание.
Изказването на Варуфакис идва в момент, когато европейската отбранителна готовност е предмет на сериозна дискусия и извън политическите кръгове. Анализ на Reuters от тази седмица посочва, че войната в Украйна е разкрила редица слабости в традиционния модел на НАТО – от зависимостта от американски системи като Patriot до бавните процедури за производство и доставка на оръжия и недостатъчната готовност за масово използване на дронове.
Подобни опасения изрази и латвийският президент Едгарс Ринкевич, който предупреди, че Европа изостава в адаптацията към бързо развиващата се дронова и противовъздушна война. Той посочи недостига на системи за ПВО и зависимостта от американското производство като сред ключовите проблеми пред европейската сигурност.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че очаква войната с Иран скоро да приключи, като свърза края на конфликта и с понижение на цените на бензина в САЩ.
По думите на Тръмп след края на военните действия цените на бензина в САЩ трябва да се върнат към нивата отпреди войната или дори под тях. Той не посочи конкретен срок за прекратяване на конфликта, нито обяви ново договорено примирие.
Изказването идва на фона на продължаващ вече месеци конфликт между САЩ и Иран и сериозни сътресения на енергийните пазари. Reuters съобщава, че войната продължава да оказва натиск върху Вашингтон както във военен, така и в икономически план, а нарушенията на корабоплаването през Ормузкия проток остават един от основните фактори за високите цени на петрола.
Brent приключи търговията в петък около 104,87 USD за барел, а американският WTI – около 100,30 USD. Пазарът остава силно чувствителен към всяка информация за ударите по енергийната инфраструктура, движението през Ормуз и възможни дипломатически инициативи.
Тръмп и по-рано през седмицата заяви, че се надява конфликтът да е близо до своя край. В сряда той каза, че САЩ „се надяват да са към края“ на войната. Паралелно се подготвят разговори между американския президент и лидерите на държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив покрай Общото събрание на ООН в Ню Йорк.
Тези изявления обаче трябва да се разглеждат предпазливо. Reuters отбелязва, че Тръмп многократно е прогнозирал бърз край на войната с Иран от началото на конфликта, докато предишни опити за договаряне на прекратяване на бойните действия не доведоха до трайно уреждане.
Към момента няма потвърдено ново мирно споразумение между Вашингтон и Техеран. Според Reuters преговори между САЩ и Иран не са водени от юни, а редица ключови въпроси – включително бъдещето на иранската ядрена програма, сигурността на корабоплаването през Ормуз и ролята на подкрепяните от Иран групировки в региона – остават нерешени.
Войната има все по-осезаеми последици и за американската икономика. Високите петролни котировки се пренасят върху цените на бензина и дизела, а енергийният фактор се превръща в чувствителна вътрешнополитическа тема преди междинните избори в САЩ през ноември.
На този фон новото изявление на Тръмп е най-вече сигнал за очакванията на Белия дом, а не потвърждение за вече договорен край на войната. Реалното развитие ще зависи от възобновяването на дипломатическите контакти, поведението на Иран и ситуацията около Ормузкия проток.
Русия и Китай ще разширят сътрудничеството си в областта на геологията и използването на природните ресурси, като започнат съвместни проучвания в пограничните райони. Сред основните направления са теренни изследвания, геохимичен анализ, изготвяне на геоложки карти и сравнително проучване на района на Голям Алтай.
Решението следва договореност между заместник-министъра на природните ресурси и екологията на Русия Дмитрий Тетенькин и заместник-министъра на природните ресурси на Китай и президент на Китайската геоложка служба Сюй Дачун. Срещата се проведе по време на международния форум China Mining 2026.
Двете страни ще създадат специална работна група, която да координира проектите в областта на геологията и недроползването. Досега подобни въпроси са били разглеждани основно в рамките на по-широки междуправителствени механизми, докато новият формат ще бъде съсредоточен конкретно върху минерално-суровинната база и геоложките изследвания.
Според руското Министерство на природните ресурси приоритет ще бъде геоложкото изследване на приграничните територии, включително съвместна работа на терен, научен анализ и картографиране. В рамките на проекта се планират и сравнителни проучвания на Голям Алтай, в които освен Русия и Китай ще участват специалисти от Казахстан и Монголия.
Голям Алтай обхваща трансгранични райони на четирите държави и представлява значима зона от гледна точка на геологията и минералните ресурси. Засега обаче руските власти не са обявили конкретни оценки за потенциални нови находища, нито стойност на бъдещи инвестиции. Поради това проектът на този етап трябва да се разглежда като геоложко и научно проучване, а не като вече взето решение за разработване на конкретни мини.
Споразумението е част от по-широкото задълбочаване на руско-китайското сътрудничество в пограничните райони. През юни представители на Москва и Пекин проведоха поредното заседание на съвместната комисия по границата, на което бяха обсъдени управлението на граничните зони, сътрудничеството между контролни органи, граничните пунктове и трансграничните води. Китайското външно министерство тогава съобщи, че страните са постигнали широк консенсус за разширяване на сътрудничеството в пограничните региони.
В момента има 1891 гости и няма потребители онлайн